Чета и се забавлявам с първото проучване, което изследва междуличностната синхронизация в контекста на болката и докосването. Проведено е с 22 дългогодишни хетеросексуални двойки.

Надявам се сега, две години след него, изследователите да са си изяснили дилемата дали болката намалява като следствие от повишен синхрон между партньорите или повишеният им синхрон води до намаляване на болката!

Ето какво казва един от учените: „И все пак докосването е инструмент за предаване на съпричастност, който води до обезболяващ или болкоуспокояващ ефект“.

Предполага се, че междуличностната синхронизация засяга област в мозъка, наречена преден цингуларен кортекс (ПЦК), която е свързана с възприемането на болка, съпричастността, сърдечната и дихателна функции.

И така, какво знаем със сигурност?

ПЦК при жените е по-голям, отколкото при мъжете. Това е и центърът на постоянната тревожност.

Какво показва практиката ми: Тактилното взаимодействие с клиента, дава по-добри резултати. В ТЕС сесиите, когато аз потупвам върху клиента, независимо дали е мъж или жена, се постига по-бързо и по-лесно разрешаване на проблема, именно защото докосването успокоява.

Когато мен ме боли, се справям с по-голяма лекота, ако не само аз да се докосвам, масажирам, потупвам, а и някой друг го прави за мен.

Предложение: Независимо дали сте хетеро или хомосексуална двойка – прегръщайте се, докосвайте се, милвайте се! Така гоните надалеко не само болката, но и тревожността и депресията.

И не забравяйте да гушкате децата си!