Това е ЧАСТ 2 от 3 части в блога посветена на НАУКАТА ЗАД ЕП от д-р Дейвид Файнщайн

Натиснете тук, за да прочетете Част 1

Как енергийната психология променя дълбокото емоционално учене

Доказано е, че стимулирането на акупунктурните точки чрез потупване върху тях, комбинирано с по-конвенционални психологически интервенции е ефективно при лечението на спектър от психологически разстройства (Benor, 2014). За така наречената „енергийна психология“ (Gallo, 1998), са разработени различни протоколи с Техники за емоционална свобода (EFT; Craig, 2010) и Терапия с мисловното поле (TFT; Callahan & Callahan, 1996) които са най-известните и най-широко практикувани. Изследванията на резултатите показват, че включително и соматичните елементи на подхода могат да разрешат редица клинични симптоми с по-голяма бързина, сила и прецизност, отколкото само психологическите интервенции.

Последователност на техниката

В началните си фази въздействието с енергийна психология е паралелно с други терапевтични подходи, така че фокусът да бъде върху установяване на разбирателство, обсъждане на клиничната рамка и идентифициране на представящият се проблем(и). Клиницистът остава нащрек за емоционални, когнитивни и поведенчески реакции, свързани с всеки представящ се проблем, и за знаци, контекст или спомени, които ги задействат.

След като се идентифицира основната причина, която предизвиква и включва емоционалния отговор, клиента дава оценка от 0 до 10 по СУД скалата (скала за субективно ниво на дистрес).

Следва формулиране на установка (настройваща фраза). Например: „Въпреки че имам този силен гняв към баща си, аз напълно и дълбоко обичам и приемам себе си“. Тя се повтаря няколко пъти, докато се потупва върху акупунктурни точки по повърхността на кожата. Чрез което се улеснява соматичното внедряване на утвърждението.

Първата последователност от потупвания включва между 4 и 14 предварително определени акупунктурни точки. Потупването обикновено се прави самостоятелно от клиента, който потупва всяка точка с показалеца и средният си пръст, докато повтаря напомнящата фраза, която поддържа емоционалния отговор активен. (Практикуващият може да промени формулировката по време на този процес, за да се насочи към различни аспекти на проблема). След преминаване през точките често се използва серия за интегриране (9 Гама процедура).

Правят се различни физически движения с очите, които интегрират лявото и дясното полукълбо, като същевременно помагат за преработването на активиралите се емоции. Следва още един рунд от потупвания като се използват същите точки. Стъпките от първоначалната утвърждаваща фраза и последователността от потупвания през всички точки се нарича рунд.

След всеки рунд отново се използва скалата за субективно ниво на дистрес, както и дискусия с терапевта. Той може да задава въпроси като „Защо мислиш, че е 8?“ или „Какво усещаш, когато си припомниш случката?”

Практикуващия наблюдава и за вътрешни съпротиви (наричани психологическо преобръщане), които пречат за преодоляване на дистреса или за аспекти на проблема, които не са разгледани. Всичко това може да измести фокуса, който е насочен към умствена активация по време на следващия рунд. Процесът се повтаря докато нивото на дистрес спадне до 0 или е близо до 0. В този момент може да се адресира друг аспект на представящия се проблем.

Първоначален скептицизъм

Когато за първи път присъствах на демонстрация на тези странни техники преди около 15 години се чудех какво общо има потупването по кожата с психотерапията и защо хората твърдят, че е по-ефективно от установените терапии, които имат силна емпирична подкрепа. По това време нямаше публикувано проучване за ефективност, а само страстни твърдения от малък брой терапевти, които бяха ентусиазирани да разпространяват метода. Гледайки демонстрация на новата “терапия с потупване”, бях изненадан, тъй като бях катапултиран в някакъв сериозен когнитивен дисонанс. Бях поканен като гост на месечна среща на местни психолози, докато посещавах техния град. Онази вечер в програмата имаше член на групата, който наскоро беше включил енергийната психология в практиката си. Щеше да направи демонстрация на метода с жена, лекувана от клаустрофобия от друг член на групата. След като бях правил изследване за „нови психотерапии“, докато бях в психиатричния отдел на болница „Джон Хопкинс” в началото на кариерата си, имах силен интерес към влиянието на терапевтичните резултати, повлияни от фактори като плацебо, вярване, харизма, заразяващата вяра на терапевта в метода, както и внушителната сила, която може да има всяка клинична интервенция.

Скептицизмът ми се засили, докато наблюдавах как се развива лечението. Това, което се случваше по време на първите няколко минути ми беше познато – обсъждаха историята на проблема (който не се беше повлиял от няколко терапевта), докато клиентката си представяше, че е в асансьор и даде оценка 10 по скалата за субективно ниво на дистрес. Следващата част изглеждаше смешна. Жената следваше терапевта, като потупваше около дузина точки на лицето и казваше на глас „страх от асансьори“. Това беше последвано от кратка процедура по интеграция (9 Гама процедурата), която включва набор от странни движения с очите и след това имаше още един рунд на потупване. Когато тя отново даде оценка на чувството да е в асансьор, нивото на интензивност беше намаляло от 10 на 7. Тя каза, че сърцето й не бие толкова бързо. Бях изненадан да видя спад на чувството на дистрес. По това време използвах метод, наречен систематична десенсибилизация за такива случаи, докато тази нова техника не използваше никакви методи за релаксация и изискваше само две или три минути от първата до втората оценка. Може би жената имаше някаква привързаност или лоялност към терапевта и не искаше да го излага пред колегите му.

Още един рунд от потупвания доведе до намаляване на нивото на дистрес до 5. След още един обаче нивото се покачи до 7. Помислих си: „Това са просто повърхностни колебания, причинени от настройващата фраза и обстановката. Знаех си, че няма да проработи!” Когато терапевтът я разпита, жената каза че й е изскочил спомен за това как, когато била на осем си играела с брат си и неговите приятели. Били направили крепост от картонена кутия. Когато тя влязла в нея, момчетата я затворили и затиснали отвора към стената и тя била заклещена там. Оставили я така, докато й се смеели и подигравали. Тя не знаеше колко време е минало преди да я освободят, но в съзнанието й се беше запазило като много дълго, през което време тя крещяла до изтощение. Не си беше спомняла този инцидент от години и оцени негативната интензивност на спомена на 10.

Помислих си: „Добре, значи нещо беше постигнато! Беше идентифицирано формиращо събитие, което може да се разреши от няколко сесии с психо – динамична терапия. Колкото и странен да беше този метод, той доведе до важно откритие, което ще даде на терапевта нова посока. Беше полезна консултация по случая.” Но това не беше краят.

Терапевтът, който водеше демонстрацията каза на жената да потупва, използвайки фрази, свързани с това преживяване. В рамките на 15 минути тя успя да си припомни инцидента без субективно чувство за дистрес (SUD = 0). След това се върнаха към асансьорите и бързо го свалиха до 0. Гледах със скептицизъм, който се бореше с това, което регистрираха очите и ушите ми.

Един от членовете на групата предложи да направим тест и жената се съгласи да влезе в килера, който беше в коридора и да затвори вратата. Терапевтът й обясни, че тя може да отвори вратата във всеки един момент, когато се почувства зле. Вратата се затвори. Ние чакахме. И чакахме. И чакахме. След около три минути, терапевтът почука и я попита дали е добре. Тя отвори вратата и триумфално обяви, че за първи път от детството си се чувства удобно в малко затворено пространство. Междувременно си мислех: „Добре, тук има уловка! Това сигурно е социално-психологически експеримент. И ще ни кажат, че сме били субекти на изследване за това колко лековерни могат да бъдат терапевтите!” Такова съобщение никога не се появи.

В търсене на обяснение

Тази демонстрация беше достатъчно убедителна, за да ме накара да се вгледам по-сериозно в енергийната психология и да премина през сертификационно обучение. Протоколът даде огромен тласък на клиничните ми резултати. Физическите процедури не приличаха по нищо на това, което бях научил в клиничното си обучение, но когато експериментирах, открих че без тях психологическите процедури нямаше да са толкова ефективни. Когато изследванията започнаха да се натрупват, забелязах как се потвърждаваше това, което наблюдавах с моите клиенти и това което казваха колеги, които използваха метода. Сега най-важният въпрос в главата ми беше: “Добре, ако работи – как работи?”

Първата забележителен пробив дойде, когато научих за текуща изследователска програма в Медицинското училище на Харвард. Изследователите използваха оборудване за образна диагностика, за да документират физиологичните ефекти от стимулиране на специфични акупунктурни точки. Например поставянето на игла в определена акупунктурна точка на ръката (точка за дебелото черво 4), предизвикваше видимо намаляване на активация в амигдалата, хипокампуса и други мозъчни области на страх и болка, което се виждаше на функционалния магнитен резонанс. Последвалите проучвания от същия екип доведоха до заключението, че изследванията с функционалнен магнитен резонанс и позитронна емисионна томография върху акупунктурата при често използване на акупунктурни точки, показват значителни модулиращи ефекти върху лимбичната система, паралимбика и субкортикалните сиви структури. По-нататъшно изследване предостави допълнителни доказателства в подкрепа на предишни доклади за това, че акупунктурата е в състояние да предизвиква обширно деактивиране на лимбично-паралимбично-неокортикалната система.

Междувременно серия от доклади, използващи електроенцефалограмен (ЕЕГ) анализ за изследване на неврологичните ефекти от потупването по акупунктурни точки (вместо с традиционната употреба на игли) показва нормализирането на мозъчните вълни след активиране на травматичен спомен (Diepold & Goldstein, 2009), нормализиране на тета вълните след лечение на клаустрофобия (Lambrou, Pratt, & Chevalier, 2003), и намаляване на възбудата на фронталния десен кортекс при лечение на травма след инциденти с моторни превозни средства (Swingle, Pulos,& Swingle, 2004), като при всички има подобрения след терапията. Заедно тези лабораторни изследвания показват, че стимулирането на определени акупунктурни точки със или без игли може да доведве до точни, планирани резултати – като деактивиране на реакцията на страх, идваща от амигдалата и активираща се от определен стимул.

Бинго! Или поне така изглеждаше. Основният механизъм в енергийната психология показваше, че след използване на напомняща фраза, която води до лимбично-паралимбично-неокортикална възбуда, в комбинация с потупване на акупунктурни точки се изпращат сигнали към амигдалата и други мозъчни структури, което веднага намалява тази възбуда. Това би осигурило правдоподобно обяснение за бързия ефект, докладван от клиницисти, използващи метода, както и обяснение защо техниките могат да бъдат насочени към постигане на точни, желани резултати. Избраната напомняща фраза определя сдвояването на тригер-отговор, който след това ще бъде неутрализиран от сигналите, които акупунктурната стимулация изпраща към лимбичната система.

Макар че приех това обяснение за факт, бързо осъзнах, че не е пълно. Не отговаряше на най-важното парче в пъзела. Как с няколко рунда от потупване, активирайки психически проблемна реакция, можем да променим този отклик за постоянно? Дори ако потупването изпраща деактивиращи сигнали към мозъчните структури, поддържащи нежелана реакция, да води до временно облекчение, не би ли било необходимо всеки път да се активира сдвояване на тригер-отговора, за да се предотврати реакцията? Последващи изследвания показаха, че клиничните ползи от протоколите от енергийната психология, не изискват по-нататъшно лечение (Church, 2013; Feinstein, 2012).

Дейвид Файнщайн, доктор по медицина, е клиничен психолог, работил е във факултетите на Медицинското училище на Джонс Хопкинс, Колежа в Антиохия и Калифорнийското училище по професионална психология. Автор или съавтор на осем книги и повече от 80 професионални статии, той е пионер в областта на енергийната психология и енергийната медицина. Книгите му са преведени на 18 езика, печели девет национални награди, включително на САЩ за най-добра нова книга за психично здраве през 2007, наградата на Индия за най-добра книга (за Обещанието на Енергийната психология). Той и съпругата му Дона Идън са основатели и директори на Innersource в Ашланд, Орегон. http://www.innersource.net/ep/

Прочетете Части 1, 2 и 3 от тази статия:

Част 1:   Натиснете тук, за да прочетете Част 1

Част 2: Натиснете тук, за да прочетете Част 2

Част 3: Натиснете тук, за да прочетете Част 3