Това е ЧАСТ 3 от 3 части в блога посветена на НАУКАТА ЗАД ЕП от д-р Дейвид Файнщайн

Терапевтична реконсилидация: Липсващата част от пъзела

Разгледайте констатациите за реконсилидация на паметта, които започнаха да се появяват в края на 90-те години от лаборатории по целия свят. Стотици изследвания показват, че консолидирана памет може да се върне в лабилно, чувствително състояние – в което може да бъде модифицирана, подсилена, променена или дори изтрита! ”(Nader, 2003, p. 65). Преобладаващото вярване сред невролозите е било, че след като нова опитност се консолидира в дългосрочна памет, тя се инсталира за постоянно. Може да бъде модифицирана или дори засенчена от следващи преживявания, но въпреки това остава и може да се активира отново. Изследвания от повторни проучвания показаха, че ако са налице специфични условия след повторно активиране на съществуващият опит, наученото става лабилно, което дава възможност то да бъде променено или дори напълно изтрито и заменено с ново заучаване, което интегрира текущия опит в контекста на оригиналният опит. Дългосрочните изводи от това откритие са очертани за клиницисти в Ecker, Ticic и Hulley’s (2012), Отключване на Емоционалния мозък: Премахване на симптомите от корените им, използвайки възстановяването на паметта.

Констатациите за възстановяване на паметта показват, че въпреки дълбоката упоритост на емоционалното учене, мозъкът има механизъм за „актуализиране на съществуващите знания с нови такива ”(Ecker et al., 2012, стр. 26). Вярваше се, че основните убеждения и умствени модели, формиращи се в присъствието на интензивни емоции по време на детството или по-късно “са заключени“ в мозъка от изключително трайни синапси, които обикновено продължават до края на живота на човек, но неврологични изследвания от 2004 г. показат, че базисните вярвания и умствените модели могат да бъдат модифицирани или напълно ликвидирани. Чрез облекчаване на конкретна поредица от преживявания, таргетирани емоционални познания могат да се активират и да се отключат техните синапси “за бързо разтваряне на извлечени поуки от техните емоционални и нервни корени”.

Чрез този процес на третиране (деактивиране на синаптично ниво), нервните пътища поддържащи несъзнателно учене, което е в основата на психологическите проблеми с дългогодишните симптоми могат да се преустановят, защото тяхната основа вече не съществува (Ecker et al.,2012, p. 4). Независимо дали в лабораторията, в кабинета или в ежедневния жизнен опит, дълбоко вкоренени вярвания, които генерират голяма част от симптомите, които се проявяват в психотерапията, могат да бъдат преразгледани или изцяло изкоренени, когато са изпълнени точни условия. Това е така наречената „трансформираща последователност”. Трябва да се изпълнят три взаимосвързани преживявания:

1. Емоционалната памет или наученото трябва да са ярко достъпени.
2. Трябва да се активира “опит на съпоставяне”, който противоречи на скритите модели или заключения, извлечени от оригиналното преживяване.
3. Съпоставянето трябва да се повтори няколко пъти.

Изследванията в лаборатории и клинични условия, при които се използват както животински, така и човешки субекти, сочат към тази проста, разбираема последователност от стъпки, чрез която се включват новите преживявания и установени модели за това как работи светът и мястото ни в него. Тези стъпки изглежда са ключът на природата за химическо отключване на синапсите, които поддържат дълбоки познания за миналото по време на силно натоварени емоционални преживявания, както и за да могат те да бъдат повторно укрепени по нов начин, основан на по-скорошни преживявания.

Макар че не всяка психотерапия улеснява тази трансформационна последователност, се твърди, че ако терапията произведе основни маркери за перманентна промяна на заучена реакция, тези стъпки трябва да настъпят “независимо дали терапевтът или клиентът е осъзнал или не тази последователност от преживявания”. Това е модел на “мета-концептуализация”, която надхвърля теориите и техниките на специфични школи за психотерапия, и може да се приложи за несъзнателното учене, което е в основата на широк спектър от психологически симптоми, независимо дали се формира чрез привързаност, екзистенциални, социални, травматични или други преживявания.

Как протоколите за енергийна психология използват реконсолидирането

При въвеждането на най-ранните протоколи за ТЕС, Калахан (1985) формулира набор от последователни действия, които по интуиция или случайно се оказва, че са удивително съобразени с констатациите за възстановяване на паметта, които се появили две десетилетия по-късно. Всяка от стъпките в трансформираща последователност, идентифицирана от Екер (2012) се осъществява, като се следват основните процедури по протокол за енергийна психология. Дори и без терапевта или клиента да се замислят за термини като „опит на съпоставяне“, „преустановяване на наученото“ или „преутвърждаване“, стъпките на трансформационната последователност все пак се случват.

Стъпка 1: Емоционалната памет или ученето трябва да са ярко достъпени

В една типична терапия с енергийна психология първоначалните кръгове на потупване най-често включват активиране на симптом или представяне на проблем с помощта на изображения, напомнящи фрази или като почувстваме проблема. Този сценарий неизбежно съдържа несъзнателното учене, на което се основават симптомите. Например, когато чрез изображения и напомняща фраза „страх от асансьори“, в ума на жената (обсъждана в Част II) се активира закодираното убеждение, че затворените пространства са опасни и трябва да се избягват. Формиращите преживявания, които са установили такова вярване, не е задължително да бъдат достъпени, но те често се появяват. Когато потупването е премахнало част от емоционалния заряд на настоящият проблем, спомените от детството, свързани с представянето на проблема могат спонтанно да изплуват в съзнанието на клиента. Когато това се случи, те обикновено се превръщат във фокус, както се случи, когато в съзнанието на жената се върна спомена за това как е била затворена в картонена кутия.

Това позволява да се разпознае и оцени адаптивната историческа функция на симптома, процес, който се използва за нормализиране и смекчаване на симптомите и лечението на клиента. Ако, както често се случва, се окаже необходимо да се обърне внимание на оригиналните формиращи преживявания, за да се разреши напълно представящия се проблем, но съответните спомени не се възвърнат спонтанно, се използват техники за свързване с по-ранни спомени – като следване на текущо усещане или телесно усещане, водещо обратно към един от първите пъти, когато това е било изпитано.

Стъпка 2: „Опит за съпоставяне“, който противоречи на скритите модели или заключения

Втората стъпка в последователността – генериране на опит, който опровергава наученото по-рано. Това е най-сложният етап за повечето терапии, ориентирани към реконсолидация, но тук протоколите на енергийната психология показват най-голяма полза. Тъй като стимулирането на определени акупунктурни точки бързо намалява лимбичната възбуда (Fang et al., 2009; Hui et al., 2000, 2005), емоционалният пейзаж се променя по време на експозицията. Травматичен спомен или стимул, който произвежда физиологична реакция на заплаха е ярко представен, но физиологичната реакция на тревожност вече не е налице. Сега мозъкът изпитва несъответствие между наученото и очакванията. Споменът или стимулът са създали силно очакване, че ще бъде предизвикана неприятна емоционална реакция, но очакваният отговор не се случва, защото акупунктурната стимулация временно е деактивирала лимбичния отговор. Докато жената си представяше че е в асансьор, без да усеща очакваният страх и сърцебиене, имаше несъответствие между нейния опит и очаквания.

Това съпоставяне на притеснителната сцена, докато в същият момент няма физиологично възбуждане е несъответствието, което отключва невронния път, поддържащ старото учене, така че да може да се трансформира от новия опит в следващата стъпка. Несъответствието или „преустановяване на опита“ в енергийната психология се генерира чрез потупване върху кожата – твърде лесно е, за да се повярва. Необходимото несъответствие се осъществява от очакваната реакция на заплаха от възникващи чрез деактивиращите сигнали, които акупунктурното стимулиране изпраща към лимбичната система.

Другите терапии обикновено трябва да работят много по-упорито, за да създадат подходящи несъответствия.

Стъпка 3: Съпоставянето трябва да се повтори

Протоколите за енергийна психология включват значително повторение. Не само, че се правят толкова рундове, колото е необходимо, за да се намали нивото на дистрес до 0 или близо до 0 (в някои случаи да има остатъчно ниво да дистрес е адаптивно), но и се работи върху всеки аспект на проблема, който може да се идентифицира като предизвикващ субективно ниво на дистрес. В допълнение, терапевти обучавани по енергийна психологията са научени да подлагат на тест положителните резултати. Може да помолят клиента да опита да възпроизведе страха, болката, гнева или други смущаващи емоции, свързани с конкретнен спомен или да се опитат да го задействат, като направят образа по-жив или ви накарат да се върнете в по-ранната емоция. Могат да тестват резултатите, като накарат клиента да си представи контекст, който е още по-тежък от оригиналната сцена и е по-вероятно да предизвика дистрес.

Също се насърчават и тестове вкъщи.

Подготвителна фаза и фаза на проверка

За да може клиницистите целенасочено да постигнат това, което се нарича „процес на терапевтична реконсолидация”, те описват набор от предварителни стъпки, които обикновено са необходими, за да се определи по-горе описаната трансформираща последователност, както и процеса на проверка.

Трите предварителни стъпки включват:

а) идентифициране на целевия симптом,

б) идентифициране на несъзнателните заучавания, които поддържат симптома,

в) идентифициране на знанията в рамките на опита и убежденията на клиента, които противоречат на наученото, което поддържа симптома.

След това, за да проверите дали трансформационната последователност има ефект, обърнете се към същите маркери, които невролозите използват в лабораторните изследвания, за да се определи дали емоционалното учене е трайно премахнато чрез реконсолидиране: промяната беше по-скоро рязка, отколкото постепенна; реакциите генериращи емоционалните симптоми, предизвикани от специфични реплики и контекст липсват, и промяната продължава “без усилия или противодействащи мерки”.

Дейвид Файнщайн, доктор по медицина, е клиничен психолог, работил е във факултетите на Медицинското училище на Джонс Хопкинс, Колежа в Антиохия и Калифорнийското училище по професионална психология. Автор или съавтор на осем книги и повече от 80 професионални статии, той е пионер в областта на енергийната психология и енергийната медицина. Книгите му са преведени на 18 езика, печели девет национални награди, включително на САЩ за най-добра нова книга за психично здраве през 2007, наградата на Индия за най-добра книга (за Обещанието на Енергийната психология). Той и съпругата му Дона Идън са основатели и директори на Innersource в Ашланд, Орегон. http://www.innersource.net/ep/

Прочетете Части 1, 2 и 3 от тази статия:

Част 1:   Натиснете тук, за да прочетете Част 1

Част 2: Натиснете тук, за да прочетете Част 2

Част 3: Натиснете тук, за да прочетете Част 3