ОТГОВОРНОСТТА

Да живееш, означава да поемеш отговорност за намирането на верните отговори на житейските проблеми.

Виктор Франкъл
Ако имах повече пари/време/късмет…

Ако получавах повече помощ от колегите/роднините/приятелите…

Ако съпругът ми ме подкрепяше…

Ако бях по-млада/слаба/красива…

Ако работата ми не беше толкова стресираща…

Звучи ли ви познато? Какви душевни състояния и действия произлизат от този начин на мислене? Намираме ли се в зоната си на власт, когато разсъждаваме и говорим по този начин?

Линията, установяваща нашето пространство на влияние, е добре очертана и си има име: отговорност.

Отговорността не означава вина. Нима е наша вината, ако са ни уволнили, партньорът ни е напуснал или сме се разболели? Да бъдем отговорни означава да си възвърнем уменията да реагираме на събитията. Означава да използваме способността си да се променяме. Да бъдем в състояние да отговаряме по най-действения начин на житейските проблеми. Означава да го правим ежедневно, посредством нашето поведение, думи, вкъщи и на работата, когато сме сами и когато сме с другите.
Всеки, Някой, Койтоидае, Никой

Това е историята на четирима души на име Всеки, Някой, Койтоидае и Никой. Трябвало да бъде свършена важна работа и поискали от Всеки да я свърши. Всеки бил сигурен, че Някой ще я свърши. Койтоидае би могъл да я свърши, но Никой не я свършил. По този повод Някой се ядосал, защото било работа на Всеки. Всеки мислел, че Койтоидае би могъл да я свърши, но Никой не разбрал, че Всеки няма да я свърши. И накрая Всеки обвинявал Някой, защото Никой не направил онова, което Койтоидае би могъл да свърши.

Поука: това е историята на Всеки от нас.

Никой не е особено щастлив, изправен пред тежка задача, неприятен разговор, трудна първа крачка в някое начинание, заплетена за решаване ситуация. За Койтоидае би било много по-лесно да играе ролята на жертва, да изпада в депресия или да обвинява другите. Някой обаче използва своята зона на власт и решава да не го прави.

Всеки път, когато избираме отговорността, правим крачка напред към еволюционната промяна.

…Връзките, в които хората се чувстват отговорни, не са направлявани от нуждата, от контрола, от очаквания, често водещи ни до разочарования. Те са направлявани от желанието да влезем в играта, да водим честен и открит диалог, от удоволствието на споделянето и на размяната, от осъзнаването и взаимното уважение. В тези връзки не съществува „жертва“ и затова няма място и за противоположния полюс, нейният „палач“. В тази нова своя природа не изпитваме нужда да спасяваме или променяме някого, а още по-малко да бъдем спасявани.

…Осъзнаването на нашата зона на влияние означава да дадем възможност и пространство на околните да бъдат отговорни за своите мисли, думи, действия и душевни състояния. По този начин вярваме в околните, в умението им да се променят.

“Tutta un’altra vita”- Lucia Giovannini