ТЕХНИКА ОТ ЕХО КЪМ ЕХО В ТЕС И ПМ Част 2
Това е Част 2 от серия от 2 части в блога, която демонстрира Техника от ЕХО към ЕХО в ТЕС и ПМ, лична сесия на Димитрина Кръстева – консултант с ЕП
Част 1 на историята може да прочетете тук
Вярването на моето ЕХО от родилния дом: „Аз трябва да планирам всичко сама, за да може да се случи изобщо“ ни отведе при следващо ЕХО – „Тя е на дванадесет години, но изглежда по-голяма. Стои сама в празния училищен двор. Изглежда толкова скована и строга, слаба и длъгнеста, изобщо не ми харесва. Никой не се приближава към нея, държи всички на дистанция. Слаба и изпъната като струна е, дрехите й са идеално чисти и изгладени – черна пола с плохи отпред, бели чорапки и бяла риза, чиито маншети се подават под черния пуловер с V- образно деколте. Всичко й е опънато под конец. Носи очила, а косата й… Косата и е вързана на опашка и е сресана толкова безупречно, че виждам как идеално е подреден всеки косъм. Типична сухарка. Изобщо не я харесвам, толкова е студена и дистанцирана, сякаш е неудушевен предмет!“ – това е описанието, което направих на 12 годишно си ЕХО.
Започнахме да потупваме върху него с цялата тази характеристика, с която разполагахме вече, докато т.нар. „скована сухарка“ се разплака. Не че това ме омилостиви, аз продължих да не я харесвам, да не й вярвам и отказвах да говоря с нея. Дори предположих, че сигурно има някакви контейнерчета с вода зад очите, които излива, за да ни измами.
Продължихме да потупваме върху това, докато допусна контакт между мен и моето 12 годишно ЕХО, което в един момент ме заведе на покрива на беседка в училищния двор и оттам на върбата, която спускаше клони като завеси над нея. Оказа се, че „строгата и скована сухарка“ не си е позволявала да прави тези неща, които братчето й е правило, за да „има поне един здравомислещ човек, който да не излага семейството“. Стана очевидно, че и на ЕХО-то ми, са му се играели тези игри, но е трябвало да се откаже от тях и да “бъде сериозната, защото не е имало кой друг”. Ресурса, който си избра това ЕХО, беше да си разменят ролите с братчето. Тя да прави щуротийки, а той да показва гимнастиката в училище и да разказва уроците си за шестици – „Нека да се срамува от незнанието си, че да види лесно ли ми беше на мен!“.
Продължихме да потупваме върху „срама за цялото семейство“ и ЕХО ни показа как е взело решение да свръхкомпенсира издънките на братчето със собствената си перфектност. „Трябва да бъда сериозна и скована за двама, защото няма кой друг“. ЕХО беше приело отговорността да не се изложат за изцяло нейна, защото мама и татко ги викат почти всеки ден в училище, заради него.
Придвижихме се до сцена у дома, в която мама и татко обсъждат как отново са ги викали в училище и малкото ЕХО чува упрек към себе си: „Ти като си там не можеш ли да се грижиш за братчето си!“ , което го шокира. Потупваме върху шока и гнева към поведението на мама и татко: „Как мога аз да го контролирам? Ние сме в различни класове. Той е момче, а аз момиче и имаме различни компании. Аз не ходя на училище, за да пазя брат си. Аз съм ученичка, не съм пъдарин. Как изобщо им хрумна да ми прехвърлят тяхната отговорност! Това си е тяхно дете. Как могат да ме държат отговорна за поведението на брат ми! Къде им е ума на тези хора? Да очакват такова нещо от 12 годишно момиченце. Сигурно са се побъркали. Вместо на него да му се карат, те ме държат мен отговорна. Да не би аз да бягах от час! Да не би аз да се криех! Да не би аз да не учех!“.
Когато намалихме интензитета на бурята от негативни емоции, предложихме ресурси на малкото ЕХО, така че то да може спокойно и уверено да се изправи пред родителите си и да им каже: „Аз съм 12 годишно дете и не мога да нося отговорност, освен за себе си и за вас с брат ми. Аз имам мои си задължения в това училище, които изпълнявам. Неговите задължения не са мои задължения. Неговият провал и вашия провал не са мой провал. Хич не ми пука, че според вас на момчетата всичко им е позволено“.
Ето как сковаността, строгостта и дистанцираното поведение, се бяха появили като защитен механизъм, за да не позволява ЕХО на другите да й стоварват техните си отговорности.
Разбира се, потърсихме и позитивното, което стои зад това преживяване, зад избора да поемеш по-голяма отговорност, отколкото е по силите на едно дете, зад това да бъдеш скована, недостъпна сухарка. „Чувство за самостойност; дисциплина; да не позволявам да ме товарят с чужди отговорности; да знам как да поддържам дистанция от използвачите.“ – това бяха прекрасни дарове за мен от малкото ми 12 годишно ЕХО.
Импринтирахме картина с ЕХО, спускащо се по покрива на беседката, палава, игрива, с усещане за свобода, за мен е важно да се забавлявам и това е най-нормалното нещо, както и е мое право.
И да обобщим за по напредналите: В тази сесия използвахме два от протоколите за работа с ТЕС и ПМ – Преследване на енергията (напрежението в областта на пъпа, което ни отведе до бебешкото ЕХО) и от ЕХО към ЕХО (моето ЕХО, точно преди началото на сесията ни заведе към ЕХО-то в родилния дом, а то от своя страна до ЕХО-то на 12 годишното момиченце). Комбинирането на двата протокола ни позволява бърз достъп до събитие, което е първоизточник на травмата, за да открием специфично убеждение. И при трите спомена прилагахме Класическа техника за освобождаване от травмата.I
Ако статията е била полезна за Вас, не се колебайте да я споделяте с приятели!