Последните изследвания на невронауката подкрепят умелото насочване към конкретни спомени като основополагащ аспект на трансформационната промяна.

Това е ЧАСТ 3 от 3 части на защо е толкова важно, да бъдем конкретни когато използваме ТЕС от Алина Франк и Крейг Уинър. Натиснете тук, за да прочетете Част 2.

ПРИЧИНИ № 5 и № 6

Почти невъзможно е да се тестват подробно резултатите, освен ако не разрешите конкретни събития … и … Разрешаването на всички задействащи аспекти на травмата изисква внимание към подробностите около събитията. Това е и причината, поради която е почти невъзможно щателно да тествате работата си без конкретика.

Има редица протоколи за травми, които преподаваме в нашите обучения. Някои от тях включват метафора в тялото (Преследване на болката) за работа с физическите корелати на емоционални/енергийни смущения, а други включват творческо въображение (Техника без сълзи, както и Техника на кутията). Тези видове техники за дистанциране, известни общо като „Нежните техники“, се използват за подготовка на клиента за безопасно приближаване до по-големи и по-интензивни спомени. Те са много полезен набор от инструменти, но често ги виждаме да се използват неправилно и твърде глобално.

Например, ако преследвате болката, новите практикуващи често погрешно молят своите клиенти да опишат ситуация или предизвикателство в живота им и след това ги питат за физическите детайли, мислейки, че ако включат повече подробности за физическото усещане, това е гонене на болката. Например, те могат да попитат как и къде чувстват конфликта в телата си и след това да създадат настройка на изявление, която звучи нещо подобно на: „Въпреки че в сърцето си имам тази тенис топка, тъпа оранжева топка от тъга, докато мисля за сина ми.” Това може да ви звучи специфично, но за ушите на опитен, добре обучен ТЕС практик липсват елементи, които биха го направили наистина специфично, т.е.: Какво ще кажете за сина си? Какво е направил синът, за да накара клиента да се почувства по този начин? Кога за последно нещо се е случило със сина? Какво доказателство има клиентът, че връзката, която има със сина си я прави тъжна? Тези конкретни въпроси ще ви помогнат да стигнете до точката, откъдето можете да работите по-директно със събитието, за да разкриете основния проблем. Преследване на болката е създадена като нежен соматичен подход за работа с телесно базирани детайлни признаци, за да се развият по-задълбочено и да се продължи изследването им с намерение да се стигне до конкретно събитие.

В този пример, ако тези въпроси бяха зададени и практикуващият е идентифицирал скорошно събитие, което предизвика тъга по отношение на сина й, като например клиентът заварва сина си ранен след юмручна битка в бар, тогава ще се потупва върху нейните емоции и чувства към битката. Това би означавало разрешаването на един “крак от масата” от потенциално дълъг списък от тревожни събития за клиента по отношение на връзката със сина й и дори може би други събития от живота, които са свързани с тъга за семейството или близките. Може да изглежда по-ефикасно за начинаещите да съберат всичко това заедно и да направят няколко кръга (рунда), използвайки глобални изявления от рода на „тази болезнена връзка“ или „Чувствам се толкова тъжен или безпомощен със сина си“, но те ще пропуснат шанса за разкриване на „златото“ и разрешаване на проблема завинаги. Проблемът е, че като го направим по този обобщен начин, действителните тригери все още могат да останат непокътнати.

А сега си представете, че този клиент е в ръцете на страхотни практикуващи, които определят това като голяма травма (Т) с допълнителни въпроси за подробности около събитието и откриват, че е заварила сина си „покрит с кръв“. Нека също така предположим, че те знаят как да използвам техниката „Разкажи историята“ за единствено събитие, „да намеря сина ми в кръв“. В нормалния ход на прилагането на стъпка по стъпка в процеса на разказване на историята, спиране на всеки пик на интензивността, пренавиване на мозъка напред и назад… след като всеки пик е решен, те стигат до най-големия аспект на събитието – миризмата на кръв. Процесът е прекъснат от клиента, който изведнъж си спомня, че е на 4 години и вижда баща си пред местен бар, покрит с кръв. Практикуващият работи и през това събитие, като използва протоколите за травма, преди да завърши работата по събитието със сина. Клиентът е инструктиран да визуализира събитията и да се опита да разстрои себе си като начин за цялостно тестване на работата. След това клиентът се усмихва и казва, че не се чувства разстроен и няма никаква интензивност, тъй като наистина е било трудно дори да си спомни подробностите след потупването. След това практикуващият инструктира клиента да направи още тестове у дома, да забележи как реагира на сина си и да върне всички останали тригери, които смята, че все още са останали.

Седмици по-късно клиентът съобщава, че отношенията със сина й са се подобрили над очакванията. Потупването също разреши дългогодишен страх, да ходи вечер на ресторанти или барове. Всичко това е резултат от насочване към конкретни тригери при конкретни събития. Това всъщност е историята на един мой клиент, който беше отметнал „тонове“ работа със сина си, баща си, страха си от ресторанти/барове, но нито един практикуващ не беше стигнал до това ниво на специфичност с въпросите си. Сега ми кажете как би могло потупването с глобален текст или гледайки видео да се справи с този проблем и как би могъл той да бъде тестван, освен ако не се бях сдобила с тази конкретика за нея?

Причина № 7

Ще призная, че последната точка (в световен мащаб 80% от потупващите го правят несъзнателно) е само преценка, която се основава на нашия опит от надзор, наставничество и преглед на работата на стотици студенти, преминаващи през сертифициране, които са имали предимството да посещават 24 часа или повече обучение по ТЕС. Овладяването на конкретността, ще ви отведе сред първите 20% на топ специалистите.

Автори: Алина Франк и Крейг Уинър, AAMET Master Trainer

www.efttappingtraining.com

Прочетете Част 1,2 и 3 от тази статия:

Част 1:  Натиснете тук, за да прочетете Част 1

Част 2: Натиснете тук, за да прочетете Част 2

Част 3:  Натиснете тук, за да прочетете Част 3

Ресурси:

Porges, Stephen W., 2017, The Pocket Guide to The Polyvagal Theory; the Transformative Power of Feeling Safe, WW Norton and Company, New York.

Ecker, B. (2017, December 6). Clinical Translation of Memory Reconsolidation Research: Therapeutic Methodology for Transformational Change by Erasing Implicit Emotional Learnings Driving Symptom Production. Retrieved from http://www.psyarxiv.com/zrq2m