Това е публикация, съдържаща в себе си някои възгледи на Учителя Беинса Дуно във връзка със зачеването, раждането и отглеждането на малкото дете. Импулс да ги споделя, получих от Уъркшопа си Пренареждане на матрицата на раждане, воден от създателката на този метод Шарън Кинг. Да, с него ние имаме механизми да поправим всички онези решения, които са вземали нашите родители, на базата на тогавашният си опит относно нашето раждане; можем да изчистим всички техни негативни емоции, попили в нас през бременността на майките ни; можем да изградим връзката между бебето и майката, която не се е случила при самото раждане, а често и след това! Можем да си помогнем с този метод да променим в положителна посока не само нашият живот, но и живота на нашите деца и това е великолепно. За мен обаче, е не по-малко важно бъдещите, а и настоящи родители да бъдат съзнателни и отговорни към себе си и децата, които ще имат или имат вече. В днешно време има достъпни безброй научни доказателства относно влиянието на околната среда, майката, бащата, музиката, поезията, храната върху оформянето на зародиша и бебетата като бъдещи личности, които подкрепят всяка една дума по-надолу.

   *     *    *

За да имате ясна представа за жената, вие не трябва да я разглеждате отделно, като единица, но я разглеждайте като същина, в нейната целокупност. Мощно, велико нещо е жената в природата. Извадите ли женския принцип от живота, веднага ще дойде смъртта. Женският елемент или женският принцип е носител на живота. Този елемент е влязъл в Битието още при създаването му.

Всъщност под понятието жена, разбираме същество, което може да роди най-красивата форма; същество, което може да произведе най-голямата сила; същество, което може да изяви най-великата интелигентност.

Първите елементи, с които детето се запознава, това са неговите майка и баща. Дете, което не е кърмено от майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено от най-благоприятните условия на живота. Майката предава мекота на сърцето, а бащата светлина на ума и сила на волята. Без майка детето би било твърдо като камък, а без баща, то би се намирало в положението на лист, носен от вятъра по всички посоки. Има ли баща, детето ще бъде лист, който се държи здраво и се ползва от неговите блага. Мекото и милостиво сърце на човека се дължи на майката, а знанието и светлината на ума – на бащата. Аз вземам думите баща и майка в техния широк смисъл.

Майката символизира Любовта, а бащата – Мъдростта.

Бащата и Майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите – значи има тил още навътре. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася.

Децата са носители на Истината. Знайте, че ако искате да разберете Истината, само вашите деца могат да ви я разправят; ако искате да научите смирението, само вашите деца ще ви кажат какво нещо е смирението.

Ако бащата не благоволи към детето, майката сама нищо не може да направи. Отношенията на детето към бащата трябва да бъдат разумни, а към майката – любовни…

Животът произтича от любовта, но сам той не е любов. Любовта дава възможност на живота да се прояви.

Всяка неестествена мисъл, която може да се вмъкне в твоя ум, всяко неестествено желание, което може да се вмъкне в твоето сърце, всяка неестествена постъпка, която може да се вмъкне в твоята воля, ще предизвикат противоречие или в първото поколение, или във второто, или в третото, а може би и след 25 поколения. Всяко едно противоречие трябва да се ликвидира в четвъртото поколение. Природата не оставя противоречията да съществуват дълго време. Оставя ги най-много от четвърто до девето поколение. От деветото нататък повече не може да ги остави.

И тъй Любовта отгоре и Любовта отдолу трябва да се срещнат. Дето се кръстосват енергиите на двата източника, там се образува животът. Когато енергиите от двата източника не се срещнат в един фокус в момъка и момата, те стават бездетни. Когато тия енергии се срещнат в общ фокус, те имат дете. При това, колкото по-близо са до фокуса, толкова по-добри са децата; колкото по-далеч са от фокуса, толкова по-лоши са децата.

Дете ли ще се ражда, човек пак трябва да избира благоприятен момент на неговото зачеване. Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности.

Ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ.

Ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент те не могат да родят деца. За да се роди дете бащата и майката трябва да имат различни темпераменти. Например, ако майката е сангвиничка, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик или обратно – майката флегматична, а бащата сангвиник.

Мъже и жени, които ще се женят не трябва да имат еднакъв темперамент. Пръстите и носовете им да са различни.

Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание.

Колко месеца продължава периодът на бременността за човека? – Девет месеца. През този период зародишът преминава през 400 000 форми в утробата на майката, докато се създаде като човек.

Казвам: майката трябва да възпитава детето си докато е още в утробата й, а не след раждането. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо и умствения живот на бременната жена не трябва да се пренебрегва.

И най-доброто дете, т.е. и най-добрият зародиш, който може да се положи в утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи по време на бременността си. Майката във време на бременността си може да предаде всичките си качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевява от музика, поезия, художествено, всичко това тя може да предаде на своето дете. Но и обратното може да стане. Ако през душата на една бременна жена минават емоции на омраза, завист, всички тези чувства пак ще се вложат в нейното дете…

Синовете и дъщерите носят мислите на своите родители, това е заключението, до което съвременната наука е дошла.

Майката играе роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.

В утробата на майката човешкия дух също учи; той не седи в спящо състояние, но взима участие с духа на майката; и двамата работят, за да създадат тялото.

Синът и дъщерята не могат лесно да се освободят от внушенията и състоянията на майка си, които тя е имала през време на зачеването им, през време на бременността и няколко месеца след раждането им. Тези периоди са много важни.

Когато новороденото дете влезе в новите условия на живота, първият поглед, първата усмивка и първата дума идат от майка му… Защо като се роди детето заплаква? – Защото не усеща ръката на майка си, която трябва първа да го поеме.

Едно дете плаче. Може леко да пипнете меката част на ухото му или върха на носа му и всичко ще мине.

Една жена, щом е родила, щом е станала майка, тя трябва да кърми детето си със своето мляко, и когато го кърми трябва да живее чист живот, да не допуска отрицателни мисли и нищо не трябва да нарушава нейния мир. В майчиното мляко се съдържат ценни елементи и разумни сили, които в друга храна в никакъв случай не можете да намерите, в никакви млека.

В едно семейство, където има деца, бащата трябва да бъде образцов. Бащата не знае това и ще се скара с майката, а при всяко каране се образува отрова – това се отразява на децата, особено на бебетата, които сучат. Тази лошата дума образува отрова. Всяко подозрение образува отрова. Всички отрицателни мисли образуват отрови.

Ако детето е малокръвно, давайте му повече круши да яде; ако е грубичко по характер, хранете го с ябълки, ако му липсват благородни качества, хранете го с череши, които едновременно регулират червата. Като се хранят децата с пресни плодове друга храна не им трябва.

Вегетарианската храна усилва нервната система, организмът става по-устойчив, по-издръжлив.

Израстването на детето, развитието на неговия ум и сърце са причина майката да изменя външно отношенията си към него. Има ли някакво престъпление в това, че майката не къпе всеки ден детето си и не го носи на ръце? Длъжна ли е да прави това? Тя е длъжна да прави това, докато детето е малко – най-много до три години. Щом влезе в четвъртата година, то трябва да стъпи на краката си.

Онези деца, които майките им са ги милвали, целували, като малки, са по-умни от тези, които не знаят какво е любов и нежност.

След раждането вътрешната връзка между детето и майката продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце и не го е кърмила, губи нещо изключително ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си до 14-годишната си възраст. Прегръщането на бебето, особено от майката, е важно за неговото физическо и психическо здраве.

Когато децата ви боледуват, добре е да разтриете костта зад ушите – там е центърът на живота. Тези разтривки правят организма еластичен, издръжлив. Не позволявайте на човек неприязнено настроен към вас да ви пипа на това място.

Бащата и майката също трябва да изучават ума, сърцето и волята на момичетата и момчетата си. А не да се обяснява всичко с наследствеността. Тя още нищо не доказва. Онова, което ние можем да възприемем от природата, ще можем да го предадем на младото поколение отвън.

Един от начините на възпитание на децата е вечер, когато те спят, да им се говори на подсъзнанието.

Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – и за бащата и за майката, и за децата. Когато се възпитат бащата и майката, ще се възпитат и децата.

Спасението иде от майките и бащите. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която още в най-ранната възраст внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща, това са свещени длъжности, които Бог е определил на човека.