Въпреки че е вече обичайна практика да се използва акупунктурата за лечение на физически симптоми, все повече хора днес се обръщат към една форма на психологическа акупунктура, за да се справят с широк спектър чувства като мъчителна тревожност и страхове.
Техники за емоционална свобода (ТЕС) е процес на леко потупване върху определени точки върху главата и лицето за намаляване на тревожността и стреса.
Процесът се използва за лечение на проблеми от хронична болка, пристрастеност, и тревожност до отказване на цигарите, премахване на тревога, безпокойство в учениците и дори успешното поставяне на цели.
Д-р Пита Стейпълтън, клиничен психолог и изследовател в Bond University Австралия, използва ТЕС лично от почти две десетилетия, но също така провежда изследвания и клинични изпитвания на процеса в последните девет години.
През това време тя е виждала хората да ограничават пристрастеността си към храна в рамките на минути след десетилетия на преяждане, облекчаване на хронична болка и дори изчезване след години на страдание, и дори деца, подобряващи учебните си резултати.
“Това е един от най-добрите самостоятелно прилагани инструменти за регулиране на стреса ” – казва тя.
“Вие не можете да направи нищо по-лошо с ТЕС.”
ТЕС включва потупване на специфични точки по главата и лицето, докато се съсредоточи вашият ум върху проблема и как той ви кара да се чувствате.
Д-р Стейпълтън потвърждава, че потупването успокоява амигдалата – частта от мозъка, която изпраща стрес съобщения – така че негативните чувства, свързани с тази мисъл да се успокоят.
Тогава, когато спрат да се изпращат стрес отговори, с течение на времето се оформя нова невронна пътека. Премахва се емоционалната реакция, или чувството на тревожност, предизвикани от мисълта, или спомена.
“Точките за потупване са пряко свързани с отговора на стрес на амигдалата,” казва тя.
“Хората са с фокус върху проблема си и какво мислят за него, докато потупват на конкретните точки. И тъй като те продължават да потупват, ще усетят, че физически се чувстват по-спокойни.“
„Също така ще усетят, че започват да мислят по-ясно. Те могат да обмислят решение на проблема си или да започнат да си мислят: защо изобщо съм се тревожил за това?“
“Вие получавате нови невронни връзки без да засилвате страха или безпокойството си. Споменът остава, но неговия емоционален отзвук вече го няма. ”
Освен, че ТЕС може да работи много бързо, в множество проучвания през годините, д-р Стейпълтън е проверила резултата отново с хора, с които е работила преди една година или повече и е установила, че процесът е и с траен резултат.
“A пристрастявания към определена храна могат да изчезнат след пет или 10 минути и този човек след това да не иска да яде тази храна за останалата част от живота си”, казва тя.
“Статистически това показва, че една или повече години по-късно, промените все още съществуват, така че това не е в резултат на шанс.”
Д-р Стейпълтън първоначално прилага ТЕС в нейната специалност – работа с хранителни разстройства, а след това и при проблеми със затлъстяване и пристрастеност към храни, които често имат съществена емоционална връзка.
“Имах пациент, около 60 годишен и той ядеше цяло печено пиле всеки ден”, казва тя.
“Той казва, че няма представа защо го прави, каза, че просто го обича, и е с наднормено тегло. На терапията той донесе цяло печено пиле и така потупвахме.“
“Изведнъж той се върна в спомен на рождения си ден, когато е бил на осем или девет години. Израснал е в голямо семейство и майка му го попитала какво иска да получи за рожденият си ден и той казва, печено пиле за вечеря, но пита дали ще може да изяде всичко сам, а не да го споделя със семейството си.“
“Той имаше такива силни щастливи спомени от това събитие и в продължение на 50 години се е опитвал да повтори това добро усещане… Една година по-късно, той все още не ядеше печено пиле. ”
Д-р Стейпълтън работи и с обучение на учители в училищата, за да се използва потупване в помощ на учениците за преодоляване на тревожност преди изпит, страх от говорене пред публика и общо намаляване на тревожност.
“Някои учители го използват в клас всеки ден, използват го преди учениците да произнасят реч или да четат текст пред публика, за да преодолеят стреса,” казва тя.
“Ние също го използваме с ученици за поставяне на цели и постигането им – те записват всички свои извинения, които чуват в ума си, защо те не могат да постигнат целта си и потупват върху тях. За тийнейджърите, това е страхотен инструмент, с който да се отърват от своето безпокойство. ”
Материал на:
http://www.goldcoastbulletin.com.au