Науката за поглъщането на жизнената енергия

… Както разбираме от спечелилата 6 милиона долара от ло­тарията Сандра Хейс, внезапното й сдобиване с тази сума кара приятелите й да се превърнат във „вампири, опитващи се да й изсмучат живота“. Поведението им към нея демонстрира социопатични тенденции и тя има усещането, че й изсмукват жизне­ните сили. Макар и да прилича на метафора, идеята има много по-сериозна тежест, отколкото повечето хора биха допуснали. Но за да разберем смисъла й, се налага да се запознаем с някол­ко научни факта.

В Първа глава видяхме, че ДНК очевидно използва светли­ната за свой основен жизнен източник. Доктор Пьотър Гаряев открива, че молекулата на ДНК по естествен път поглъща всеки фотон в затворения кварцов контейнер. Според конвенционална­та физика гравитацията е единствената сила, която може да пре­чупва светлината, така че фантомният ефект на ДНК изглежда да има гравитационна природа. Историята става още по-странна, когато си спомним, че някаква невидима вълна продължава да държи фотоните на същото място за невероятните тридесет дена, след като самата ДНК е била изтеглена от контейнера. То­ва е положително доказателство, че ДНК е била сериозно по­влияна, ако не и създадена от невидими вълни гравитационна енергия. Колкото по-добре проумеем този факт, толкова повече научни тестове бихме могли да измислим, за да го докажем.

ДНК може не само да поглъща, но и да излъчва светлина и това е част от основните й функции. След като този факт стане широко известен, ще донесе огромни ползи в различни области, в това число медицината, лечението, психологията и дори разре­шаването на конфликти. Социопатично настроените хора като че ли използват именно тази система, за да поглъщат енергия от другите, въпреки че, за да твърдим това със сигурност, се налага да разполагаме с допълнителни научни данни. Но тъй като та­зи система сработва дори с най-простото съзнателно намерение, за да я използваме в ежедневието си, не е необходимо никак­во научно познание. Не е необходимо да знаем механизмите на действие, за да получим желаните резултати – точно както гра­витацията си е сработвала много добре и преди Исак Нютон да я „открие“ чрез падналата на главата му ябълка.

Пьотър Гаряев не е наясно, че като пряк резултат от изслед­ванията му за причините за раковите заболявания доктор Фриц-Алберт Поп още през 70-те години на XX век е открил, че ДНК складира фотони. Поп установява, че всички форми на живот съхраняват фотони в своята ДНК, в това число бактериите, рас­тенията, насекомите и рибите. В определени случаи Поп наблю­дава дори обмен на светлина между организми. Например дафнията – обикновена водна бълха, излъчва светлина, която бива поглъщана от съседите й. Същият ефект е наблюдаван и при дребните рибки. Фотоните изглеждат насочвани интелигентно, като че ли знаят какво правят, и са направлявани от един орга­низъм към друг.

Освен това, когато Фриц-Алберт Поп отваря една ДНК мо­лекула с химическо вещество, известно като етидиев бромид, от нея избликва поток от около хиляда фотона. Това подсказва, че всяка ДНК молекула е като миниатюрен фиброоптичен ка­бел. Фотоните се носят напред- назад из ДНК със скоростта на светлината, докато не се наложи да бъдат използвани от тялото. Поп установява също така, че тези фотони имат пряка връзка с нашето здравословно състояние. В отслабналите или болни об­ласти на тялото количеството светлина, съхранявано от ДНК, се оказва значително по-малко или напълно отсъства. Друго за­шеметяващо наблюдение ни казва, че докато преживяваме един стрес след друг, нашата ДНК изхвърля все повече и повече свет­лина и бързо потъмнява. Стресът причинява вреди на тъканите на тялото и може да бъде точно толкова отровен, колкото и тю­тюнопушенето. Когато трябва да започне лечение, нашата ДНК очевидно освобождава фотони, така че светлината да извърши поправките, които са ни необходими.

Друг велик пионер в тази научна област е доктор Глен Рейн – биохимик, завършил Лондонския университет. Рейн установява, че можем директно да контролираме количеството светлина, съхранявано в чуждата ДНК. Любящите, загрижени мисли създават реакция на изцеление, като увеличават броя на фотоните в ДНК, докато внезапният гняв и агресията издърпват моментално светлината от молекулата. В случая става въпрос за ДНК от напълно различно човешко тяло – от мостра, взета от човешка плацента. Освен това участниците в експеримента на доктор Рейн успяват съзнателно да контролират наличието или липсата на лечение на ДНК, което излъчват. Когато имат намерение да излекуват ДНК от плацентата, го правят, но ако просто се фокусират върху из­лъчването на любящи и загрижени мисли, без да ги насочат към ДНК, броят на фотоните в нея остава непроменен.

Светлината е жива

Ако си представим Вселената като едно цяло огромно живо същество, то тогава всички нейни аспекти също са живи. Тази Вселена вече става създадена за сътворение на биологичен жи­вот – на квантово ниво. Следователно и светлината би могла да е жива. Това е поредното научно схващане, което открих в Закона на Единния през 1996 г.

• Най-простото проявено създание е светлината – или онова, което вие наричате фотон.

Според този нов модел един-единствен фотон е в състояние да съхрани много повече информация, отколкото някога сме се осмелявали да допуснем – в това число и пълния генетичен код за изграждане на определен вид организъм. Тази генетична ин­формация остава закодирана във фотона дори когато изминава огромни разстояния. Очевидно придвижването през космоса не нарушава вътрешната структура на фотона. Светлината е също така изключително ценен източник на жизнена енергия, поддър­жащ здравето и живота на всички биологични организми.

Любовта – силата, която движи светлината

Според този модел на живия космос светлината се нуждае и от интелигентно средство за транспортиране от една точка в друга. Научният експеримент на доктор Глен Рейн подсказва, че в мига, в който помислим за някого или дори се замислим за проба от жив биологичен материал, автоматично създаваме тунел между нашето тяло и живота, върху който фокусираме вниманието си. И през този тунел моментално потича светлина. Тези енергийни проходи не са видими за нас и все още не са изследвани по научен път, но на теоретично ниво би трябвало да са там, за да обяснят наблюденията от множество и различни, но повторяеми лабораторни експерименти.

Става ясно, че в този нов модел на „енергийната биология“ действат две различни сили. От една страна, имаме светлината, която предоставя суровата мощ на жизнеността, а имаме и друга сила, която оформя и насочва светлината през невидимите ту­нели. И макар да ви изглежда невероятно, Законът на Единния нарича силата, която оформя и насочва светлината, създавайки тунели между формите на живот, „любов“.

Така любовта се превръща в съвсем активна сила, която ге­нерира невидими, тунелоподобни структури, позволявайки пре­носа на светлината на големи разстояния. Тези тунели се създа­ват от нашите мисли. Всеки път, когато си помислим за някого, във Вселенското енергийно поле автоматично се създава тунел между нас и този човек и през този тунел започват да преми­нават фотони. Тези фотони се закодират с информация от на­шите мисли, създавайки практически механизъм за телепатична комуникация. Любовта е и силата, която създава и фантома на ДНК. Същата тази енергия е в състояние или да държи фотони­те в ДНК молекулата, или да създава тунели, за да ги изпраща извън нея независимо от разстоянията.

Мъжките и женските архетипи и вселенската енергия

Във философски смисъл бихме могли да определим тези две сили и по род – светлината е мъжката сила, която се протяга напред и предоставя суровата сила, а любовта е женската сила, която оформя и насочва светлината. В психологически план ако искаме да бъдем здрави, се налага да постигнем баланс между тези личностни характеристики. Според философията в Закона на Единния половете, които виждаме в биологичния живот, са холографски отражения на основните структури на енергията във Вселената. Това е обяснено в сеанс 92 от поредицата „Зако­нът на Единния“. Обърнете внимание, че източникът няма осо­бено желание да разкрие пълния отговор – налагаше се да разчи­таме на подходящия случай, за да разгадаем сами тази загадка.

• Това, което се протяга, може да бъде разглеждано като мъжки принцип. Това, което очаква протягането, може да бъде разглеждано като женски принцип. Богатството на системата на поляритета между мъжкото и женското е мно­го интересно – но ние няма да коментираме повече, а предлага­ме ученикът сам да помисли по този въпрос.

В сеанс 67 Дон Елкинс обобщава своето тълкувание за чу­тото относно природата на мъжкия и женския архетип. Дон раз­бира, че мъжкото и женското, светлината и любовта, имат и дру­ги енергийни качества освен потока на електричните заряди от отрицателния към положителния. Въпреки това твърдението му отразява донякъде чутото.

67.28 Бащинският архетип отговаря на мъжкия, или пози­тивния аспект на електромагнитната енергия и е активен, съ­зидателен и лъчист като нашето местно Слънце. Майчинският архетип отговаря на женския, или негативния аспект на елек­тромагнитната енергия и е рецептивен или магнетичен като нашата Земя, която приема слънчевите лъчи и ражда живота чрез плодовитостта на третата плътност.

Мъжкият и женският архетип са изключително важни, ако искате да анализирате символизма на вашите сънища и дълбо­кото значение на битките, през които вероятно минавате в мо­мента. Повечето мъже имат нужда да развият по-пълноценно женската си същност и затова се научават да го правят, като вли­зат във взаимоотношения с жени. Повечето жени са привлече­ни от мъже по противоположната причина, за да развият мъж­ката си страна. Но също така е възможно за даден мъж да бъде по-женствен, отколкото мъжествен, поради което обикновено е привлечен от жени със засилени мъжки качества. Сексуалното привличане често има подсъзнателната функция да ни придърп­ва към хора, от които можем да научим най-много. Плахите, па­сивни, пораженски настроени и склонни към вечни притеснения хора обикновено биват привличани от силни, безстрашни, доминиращи и нарцистични типове. Тези връзки могат да бъдат изключително мъчителни и нещастни, ако нарцисистът откаже да се промени.

Изцеление и поглъщане

В идеалния случай, след като създадем тунел между себе си и някой друг чрез мислите си, обмяната на фотони потича и в двете посоки. В случаи, когато лекуваме другите, изпращаме повече фотони към тялото на човека, който се нуждае от това лечение, но когато поглъщаме енергия, ние активно черпим фо­тони от тялото на другия. В мига, в който насочим към някого гневни мисли, се образува тунел и ние автоматично започваме да издърпваме фотони от него. За да постигнем успех в тази дей­ност, трябва да разбием защитите на човека, като го накараме да изпитва негативни емоции като чувство за вина, страх, срам, тъга, гняв, отвращение, ужас или шок. Но ако човекът остане в любящо, но твърдо състояние и откаже да бъде подложен на това психическо насилие, като не позволи да се отдаде на негативни емоции, той може да защити собствената си жизнена енергия и нищо да не изгуби. Това е един от най-важните уроци на Закона на Единния, който трябва да усвоим, ако искаме да съхраним и защитим жизнената си енергия.

Ако все пак успеем да погълнем енергия от някого – ако другият човек започне да вехне в присъствието на нашия гняв, то тогава ние буквално черпим светлина от склада на ДНК чрез цялото му тяло. Това ни осигурява моментален източник на енергия. Ставаме по-енергизирани и с по-изострени сетива – макар това да е също така и твърде студен, блед и кух начин за възстановяване. На този начин му липсва богатството и наситеността, които ни изпълват по естествен път, когато изпитваме истинска любов. Според вижданията на Закона на Единния поглъщането на енергия от някой друг е негативният път и сигурна гаранция, че онова, което сме взели от другите, скоро ще ни бъде отнето по подобен начин.

Именно този механизъм наблюдава и доктор Глен Рейн при експериментите си с ДНК. Гневните хора извличат фотони от ДНК на човешката плацента, докато хората, които са изпълне­ни с любов, успяват да изпратят допълнителни фотони в същата ДНК. Все още не сме измерили тези невидими енергийни туне­ли, нито сме успели да видим как биват автоматично създавани от мислите ни, но ефектите от механизма са много добре доку­ментирани.

Експериментът на Бурлаков с хайвера

Нови доказателства в подкрепа на тази теза дава още един руски учен – доктор А. Б. Бурлаков. За експеримента си Бурлаков поставя близо едно до друго зрънца хайвер – рибни яйца, така че фотоните да преминават свободно между тях. Когато по­ставя по-стари, по-зрели яйца пред по-млади, по-нови яйца, по-старите буквално изсмукват здравето на по-младите. По-млади­те не след дълго развиват здравословни проблеми, включващи изсъхване, деформации, дори смърт. Оттук става ясно, че по-старите и по-силни яйца поглъщат директно жизнената сила на по-младите и по-слаби яйца, хранейки се от тях, за да оцелеят. Същият механизъм обаче ни позволява да прехвърляме и здра­ве към другите. Когато малко по-млади яйца биват поставени до малко по-стари яйца при този експеримент на Бурлаков, по-младите яйца всъщност забързват развитието си и преживяват ускорен растеж, докато не достигнат видимата възраст на по-старите яйца.

Интересното е, че тези ефекти на изцеление или отслабване могат да бъдат блокирани напълно само с поставянето на стък­лена преграда между двете стаи, в които се намират яйцата. Това почти сигурно се дължи на факта, че стъклото блокира ултрави­олетовата светлина. Но стъклото не блокира микрогравитационното поле на силните яйца и не им пречи да издърпват фотони от по-младите. По-слабите яйца все така биват лишени от фото­ните си. Но след като тези фотони бъдат освободени, те се удрят в стъклото, отразяват се обратно в стаята и биват погълнати от други яйца. Следователно няма нетна загуба на енергия, дори когато гравитационната сила на по-силните яйца продължава да издърпва фотони от по-слабите.

Вдъхновение и източник Дейвид Уилкок