Никой урок, макар неговата валидност да е била формално призната, не може да бъде от истинска стойност като активен принцип на живота, докато в надежди и горчивини не го е научило сърцето. Урокът, който човек е трябвало да научи по този начин, бил, че онова, което не е полезно за всички, не може в никакъв случай да бъде от истинска полза за когото и да било.
С изключение на белите дробове сърцето е единственият орган в тялото, през който минава всичката кръв при всеки кръвооборот.
Кръвта е най-висшата проява на виталното тяло, защото тя храни целия физически организъм. Тя също в известен смисъл е връзката на подсъзнателната памет и е в досег с Паметта на Природата, разположена в най-високото подразделение на Етерната област.
Главното седалище на духа на живота е хипофизата, а второстепенното – в сърцето – входната врата за кръвта, която храни мускулите. Бездеятелният Божествен Дух – Мълчаливият Наблюдател – намира своето материално проявление в пасивния, инертен и нереагиращ скелет на физическото тяло, което е послушен инструмент на другите тела. То няма сила да действа по своя собствена инициатива. Божественият Дух има своята крепост в непроницаемата точка в корена на носа.
В действителност има само един Дух, Егото, но гледан от Физическия свят, той се пречупва в три аспекта, които работят по гореизложения начин.
Като преминава през сърцето, цикъл след цикъл, час след час, в продължение на целия живот, кръвта гравира върху семенния атом картините, които носи, докато са още свежи, и по този начин създава верен отчет за живота, незаличимо отпечатван върху душата в следсмъртното съществуване. То е в най-близък контакт с духа на живота – духа на любовта и единението, поради което сърцето е домът на алтруистичната любов.
Тези картини, преминаващи навътре в Света на Духа на Живота, където е истинската памет на природата, не идват през бавните физически сетива, а направо през четвъртия етер, съдържащ се във въздуха, който дишаме. Духът на живота вижда много по-ясно в Света на Духа на Живота, отколкото в по-плътните Светове. В този си висок дом той е в досег с Космичната Мъдрост и при всяко създадено положение знае незабавно как да постъпи и изпраща мигновени съобщения назад в сърцето относно начина, по който трябва да се постъпи. Съобщенията също тъй мигновено са препращани на мозъка посредством пневмогастричния нерв, резултат на което е „първото впечатление“ – интуитивният импулс, който винаги е добър, понеже се черпи направо от извора на Космичната Мъдрост и Любов.
Всичко това се извършва тъй бързо, че сърцето има контрола, преди по-низшия разум да е имал време да си влезе в ролята. Истината е, че човек е това, което той „мисли в сърцето си“. Човек по същност е девствен дух, добър, благороден и истинен във всяко отношение. Всичко онова, което не е добро, е от по-низшата природа – илюзорното отражение на Егото…
Но точно тук започва неприятността. След като е бил даден първият, добрият съвет на първата мисъл, умът започва да разсъждава и като резултат при повечето случаи взема връх над сърцето. Телескопът нагласява своя собствен фокус и се насочва според тъй както желае, независимо от волята на астронома. По този начин умът и тялото на желанието осуетяват плановете на духа и тъй като на тях им липсва мъдростта на последния, страдат както духът, така и тялото.
Физиолозите отбелязват, че известни пространства в мозъка са посветени на особени мисловни активности, а техните характеристики и връзката между тях са обект на изследване от френолозите. Сега се знае, че мисълта руши и унищожава нервните клетки. Тези и всички други изхабявания на тялото се възстановяват посредством кръвта…