ДА СТЪПИШ ЗДРАВО НА КРАКАТА СИ ВЪВ ВЪЗДУХА

В продължение на хиляди години, далеч преди западните учени да открият законите на квантовата физика, азиатците почитат енергията като основополагащ фактор за здравето и добруването на човека. Според източната медицина през тялото минава сложна система от енергийни пътища, наречени меридиани. В китайските карти на тялото тези енергийни мрежи наподобяват диаграми на електронни схеми. С помощта на акупунктурни игли китайските лекари проверяват енергийните вериги на пациентите си по абсолютно същия начин, по който електротехниците „разчитат“ електрическо табло, търсейки електрически „нередности“…

Квантовите физици откриват, че физичните атоми се състоят от вихри от енергия, които постоянно се въртят и вибрират; всеки  атом е като трептящ, въртящ се пумпал, който излъчва енергия. Тъй като всеки атом притежава свой специфичен енергиен подпис (трептене), заедно групите атоми (молекулите) излъчват свои собствени характерни енергийни модели. Следователно всяка материална структура във вселената, включително вие и аз, има свой уникален почерк.

Ако имаше теоретична възможност да наблюдаваме под микроскоп състава на един реален атом, какво бихме видели? Представете си вихрушка, преминаваща през пустинята. Сега махнете пясъка и праха от фунията. Това, което остава е невидим, подобен на торнадо вихър. Голямо количество миниатюрни, подобни на вихрушки енергийни завихряния, наречени кварки и фотони, заедно изграждат структурата на атома.

Новооткритите закони на квантовата физика не отричат резултатите на класическата физика. Планетите все още се движат по траекториите, изчислени чрез Нютоновата математика. Разликата между двата вида физика е в това, че квантовата механика е по-приложима в областта на атомите и молекулите, докато Нютоновите закони се отнасят за по-висшите нива на организация, като органните системи, хората, или общностите от хора. Проявата на дадена болест, като рака например, може да се прояви на макрониво, когато виждате и чувствате тумора. Само че процесите, които причиняват рак, се зараждат на молекулярно ниво в предшествениците на засегнатите клетки. Всъщност повечето биологични дисфункции (освен нараняванията, причинени от физическа травма) започват от молекулите и йоните в клетката…

Новото разбиране за механизмите на вселената ни показва, че физичното тяло може да се повлияе от нематериалното съзнание. Мислите – енергията на съзнанието – директно въздействат върху начина, по който мозъкът контролира физиологията на тялото. Мисловната „енергия“ може да активира или да възпрепятства дейността на протеините, които предизвикват функциите в клетката, посредством механиката на конструктивната (усилваща енергията) и деструктивната (отслабваща енергията) интерференция…

Функцията на мозъка е да координира общуването между сигналните молекули вътре в обществото. Вследствие на това в едно клетъчно общество всяка клетка трябва покорно да се подчини на обоснованите решения на добре информираните власти, а именно – мозъкът. Мозъкът управлява поведението на клетките в тялото. Това е много важен факт, който трябва да се вземе под внимание, когато обвиняваме клетките в нашите органи и тъкани за проблемите със здравето, пред които се изправяме в живота.

При по-висшите, по-разумни форми  на живот мозъкът се специализира в това да накара цялото общество да се настрои към статуса на неговите регулаторни сигнали. С еволюцията на лимбичната система се създава уникален механизъм, който превръща химичните комуникационни сигнали в усещания, които могат да бъдат почувствани от всички клетки в обществото. Нашето съзнание възприема тези сигнали като емоции. То не само „разчита“ потока от координиращи клетките сигнали, които биват изпращани от „разума“ към тялото, но и поражда емоции, които се проявяват чрез контролираното отделяне на регулаторни сигнали от нервната система…

Еволюцията ни е дала много механизми за оцеляване. Схематично те могат да бъдат разделени в две функционални категории: растеж и защита. Тези механизми представляват основни поведенчески модели, необходими за организмите, за да оцелеят…

Придвижването към животоподдържащ сигнал като хранителните вещества е характерно за реакцията растеж; отбягването на застрашаващи агенти като токсините е типично за защитната реакция. Трябва също да се отбележи, че някои външни стимули са неутрални; те не провокират нито растеж, нито защитна реакция…

Процесите на растеж изискват свободно взаимодействие между организма и заобикалящата го среда. Например, когато бъде приета храна, отпадъчните продукти от нея се отделят. Само че при отбрана трябва да се изключи системата, за да може организмът да бъде предпазен от надвисналата заплаха.

Освен това при възпрепятстването процесите на растеж организмът отслабва, защото те не само изразходват енергия, но и участват в нейното създаване. Следователно поддържането на защитна реакция пречи на създаването на животоподдържаща енергия. Колкото по-дълго останете в състояние на отбрана, толкова повече затруднявате развитието на клетките си… Процентът клетки в състояние на защита зависи от степента на заплахата. Вие можете да оцелеете, докато сте под подобен стрес, но хроничното потискане на механизмите на растежа се отразява много зле на жизнените ви сили. Също така е важно да се отбележи, че за да сте напълно жизнеспособни, е нужно нещо повече от това да се отървете от стресовите фактори. В растежо-защитния континиум премахването на стресовите фактори само ви поставя в неутрална позиция. За да сме наистина в цветущо здраве, трябва не само да елиминираме стреса, но и активно да се стремим към щастлив, пълен с любов, смислен живот, който да стимулира процесите на развитие в тялото ни…

Нововъзникналото съзнание е сериозен напредък в еволюцията. По-древното подсъзнание е нашият „автопилот“, а съзнанието е ръчното управление. Например ако към очите ви полети топка, по-бавното съзнание може и да не успее да разбере за задаващата се опасност. Но подсъзнанието, което обработва към 20 000 000 външни стимула в секунда, сравнени с 40-те стимула, преминаващи през съзнанието за същата тази секунда, ще накара очите ви да премигнат (Norretranders 1998). Подсъзнанието, което е един от най-мощните процесори, познати на човечеството, обстойно наблюдава, както обкръжаващия ни свят, така и вътрешните усещания в тялото, разчита знаците на околната среда и веднага активира предварително придобити (заучени) поведенчески модели – и всичко това без помощта, надзора или дори знанието на съзнанието.

Освен да подпомага подсъзнателно програмирани навици, съзнанието има силата да бъде и спонтанно креативно в реакциите си на външни стимули. Посредством способността си да се самоотразява съзнанието може да наблюдава дадено поведение, докато то се случва. Докато някакво вече програмирано поведение се проявява, наблюдаващото го съзнание може да се намеси, да го спре и да създаде нова реакция. По този начин съзнанието ни дава свободна воля, което значи, че не сме просто жертви на програмата си. Само че за да успеете, трябва да впрегнете цялата си концентрация в борбата срещу програмираното вече поведение, а това е трудна задача, както би потвърдил всеки опитал да използва силата на волята си.

Съзнанието може също така да мисли напред и да се връща назад във времето, докато подсъзнанието винаги действа в настоящия момент. Докато съзнанието е заето да мечтае, да прави планове за бъдещето, да преценява опита от миналото, подсъзнанието е винаги на поста си и контролира поведенческите модели, които се изискват в даден момент, без да има нужда да бъде надзиравано от съзнанието.

Двете части на разума са наистина феноменален механизъм, но съществува възможност нещо в него и да се обърка. Съзнанието е „азът“, гласът на собствените ни мисли. То може да създаде велики представи и планове за бъдещето, пълни с любов, здраве, щастие и благоденствие. Но кой командва парада? Подсъзнанието. А как ще се справи то с нашите работи? Точно така, както е било програмирано да го направи. Поведенческите модели на подсъзнанието, на които не обръщаме внимание, могат и да не са създадени от самите нас, тъй като ние безусловно възприемаме повечето от фундаменталните си модели на поведение чрез наблюдение над другите хора. Тъй като подсъзнателното поведение обикновено НЕ БИВА контролирано от съзнанието, много хора се удивляват, когато чуят, че са „също като майка си или баща си“ – хората, програмирали подсъзнанията им.

Поведенческите модели и схващания, възприети от други хора, като родители, приятели и учители могат и да са в противовес с целите на съзнанието. Най-големите трудности при постигането на успеха, за който мечтаем, са ограниченията, програмирани в подсъзнанието ни. Те не само оказват влияние върху поведението ни, но и играят основна роля в психичното и здравословното ни състояние…

Традиционните методи за потискане на саморазрушителното поведение включват медикаментозна и вербална терапия. По-модерните подходи обещават да променят „настройките“ ни с ясното съзнание, че подсъзнателният плейър няма нужда от „аргументи“. Тези методи се основават на откритията на квантовата физика, които правят връзка между енергията и мисълта. Всъщност тези начини за препрограмиране на вече придобити поведенчески модели могат като цяло да бъдат наречени енергийна психология, една тепърва оформяща се област, основаваща се на Новата биология…

Из „Биология на убежденията“, Брус Липтън