Това е Част 1 от 3 части на защо е толкова важно, да бъдем конкретни когато използваме ТЕС от Алина Франк и Крейг Уинър.

Причина 1: Спомените се записват като емоционално натоварени събития в мозъка

Имаме нашите нагласи, убеждения и поведение по уважителни причини. Причините невинаги имат смисъл в настоящия ни живот, но те са били добри и подходящи в някакъв момент от миналото ни, тъй като са били адаптивни към обстоятелствата, в които сме живели. В противен случай е малко вероятно те да имат място в живота ни. Независимо дали човек е ограничен от страх да говори истината, чувство за липса на достойнство, вяра, че на мъжете не може да се има доверие… дали човек многократно закъснява или отлагането е продължаващ проблем … въпреки неудобството си, тези причини остават на мястото си, защото са били вкарани в нервните сплитове на вашият мозък/тяло въз основа на конкретни преживявания, които сте преживели, независимо дали си ги спомняте съзнателно или не.

Д-р Стивън Поргес, разработил Поливагалната теория, говори за това по следния начин: „Понякога поведенията, които първоначално са адаптивни, могат да станат неадаптивни… това би се случило, ако острото поведение, което първоначално осигурява оцеляването или минимизира страданието по време на заплаха, е хронично. Поддържано (повтарящо) се дори когато няма заплаха … подобно поведение би било маладаптивно, тъй като не би оптимизирало оцеляването и би могло да компрометира физиологичната функция и да засили страданието. “

Именно в специфичните моменти, когато нашето биологично търсене на безопасност е извлечено от опит, физиологията ни веднага се променя, посредством несъзнателното откриване на заплаха, известно като невроцепция. Тези специфични случаи на емоционално интензивни преживявания на страх, безпомощност и опасност карат нашите системи да изпаднат в състояние на нарушена регулация, независимо дали става въпрос за реактивна борба/бягство или реакция на замръзване. Такива емоционални събития се съхраняват имплицитно в дългосрочните механизми на мозък/тяло. Дори това, което се припомня като продължаващи ситуации, които „винаги са се случвали по този начин“ или „в нашето семейство винаги е било така“, все още се записват като единствено, макар и повтарящо се преживяване. Нежното и безопасно проучване на тези специфични спомени са ключът към интеграцията и разрешаването. Да, те се сливат и да, те се свързват заедно като свързани спомени и могат да бъдат преживени като едно единствено усещане в тялото. Работата безопасно и нежно с човек, за да открие тези спомени, е от решаващо значение и често се нуждае от помощта на умел практикуващ. В основата си старите нагласите, които виждаме като „светът не е безопасно място“ или „хората винаги са за ядосани“, се изграждат върху единични преживявания от нашето минало. За щастие, изследванията продължават да потвърждават невропластичния характер на мозъка ни, което ни позволява да трансформираме начина, по който си припомняме тези преживявания, и да модифицираме и актуализираме значенията, които сме им дали тогава и които може да не са вече верни вече за нас.

Причина 2: Изследванията подкрепят насочването към специфични емоционални спомени за създаване на трансформационна промяна.

Текущите проучвания за възстановяване на спомените, предоставят много информация по отношение на нашето разбиране как да работим най-ефективно с актуализирането, промяната и трансформирането на начина, по който си спомняме и чувстваме миналото си. Работата на проф. Лин Надел, спечелил Нобелова награда, напълно промени начина, по който гледаме колко дълго се помнят и преживяват спомените. Съвсем наскоро Брус Екер, автор на „Отключване на емоционалния мозък“, публикува статия, която получи огромно признание в невронаучните изследователски кръгове, и която има пряко значение за света на ТЕС и създаването на нефармацевтично предизвикано, терапевтично преобразуващо изменение на убеждения, поведение и физиология.

Брус Екер предложи стъпка по стъпка подход, който има три основни изисквания, за да вземе твърдо вградена схема и да я превърне в нова промяна в поведението. Това е процес, който обикновено се използва в рамките на ТЕС и Пренареждане на Матрицата въпреки че разбира се, използва голямо разнообразие от ефективни терапевтични интервенции. Това е първата стъпка, която е особено важна в тази статия. Първата необходима стъпка е привличане на съзнателно внимание, специфичен таргетиран спомен. Това просто означава, че си спомняте и се фокусирате върху конкретeн спомен или събитие, над което искате да работите. Двете други стъпки, които ще спомена без да навлизам в дълбочина, са създаването на несъответствие или съпоставяне или противоположно преживяване, в което съществуват, както старото разбиране/смисъл/интерпретация на събитието, така и наскоро преработеното. Обаче и двете не могат да бъдат верни! И накрая, е необходимо повторение на това противоречиво преживяване. Отново, ключовият елемент на тази дискусия е, че съсредоточавайки се и обръщайки внимание на детайлите от преживяването, чувствата, включително свързаните емоции и физически усещания, както и мислите и значенията, дадени на това събитие, съществува невропластичен прозорец от приблизително 4-5 часа, в който този стар спомен и свързаното с него значение могат да бъдат променени и актуализирани. С други думи негативните събития от нашето минало могат да се трансформират, но специфичността на спомена е съществен елемент от този процес.

Прочетете Част 1, 2 и 3 от тази статия:

Част 1:  Натиснете тук, за да прочетете Част 1

Част 2: Натиснете тук, за да прочетете Част 2

Част 3:  Натиснете тук, за да прочетете Част 3