Да приемем, че имате някаква цел. Да приемем, че тя е близка до вас: с всички фибри на душата си усещате, че това е вашето нещо. Но няколко седмици след като започнете да я постигате, мотивацията изчезва. Не просто изчезва: струва ви се, че сте пълен неудачник и никога няма да постигнете нищо. Спокойно! Любимите промени в живота (независимо дали го искате, или не) са съпроводени от емоционален цикъл, който се състои от пет етапа. Това може да е всяка една промяна: от преместването в друг град, появата на нова любов до реализирането на бизнес идея. Тези пет етапа изглеждат като синусоида.

1. Неоснователен оптимизъм
2. Информиран песимизъм
3. Моментът на отчаяние (най-долната точка на синусоидата)
4. Информиран оптимизъм
5. Успех и самореализация

И сега да разнищим тази схема с един популярен пример: „Искам да отслабна“. Разказът е от книгата „12 седмици в годината“ и за написването му са използвани изследванията на психолозите Дон Кели и Дарил Конър.
1.Неоснователен оптимизъм. И така, решени сме да отслабнем: вече сме си свалили картинки и рецепти от най-различни мотивиращи форуми, купили сме си нови маратонки. Струва ни се, че бързо ще стигнем до целта и съвсем скоро ще махаме с ръка на онези, които не са вярвали в нас, и ще казваме: „Какво става неудачници?“. Отказваме се да забележим отрицателните страни на плана (например, че е невъзможно да отслабнем с 35 кг за три дни). За щастие, този етап продължава съвсем кратко и на негово място идва…

2.Информиран песимизъм. Тук ние разбираме, че пътят към целта е дълъг и сложен. Килограмите се топят много бавно. Започваме да се питаме: дали изобщо трябва да отслабвам? При това все още имаме сили и мотивация да вървим към целта. Продължаваме да ходим три пъти седмично на фитнес. Вече не качваме, както преди, снимки за новия си живот в социалните мрежи. Препоръчвам ви да не зарязвате своя устрем към целта, защото нататък е още по-зле (а значи е и по-весело).

3.Моментът на отчаянието. Повечето хора се предават точно тук, защото в главата им постоянно се върти една мисъл: „Нищо няма да ми се получи. Време е да се примиря с нещата, каквито са“. Стараем се да се убедим, че да имаме 18 см мазнини на корема е нормално, а трите двойни брадички не развалят кой знае колко селфито, ако се снимаш отгоре… Каквото щете правете, но не се предавайте в момента на отчаяние. Тренирайте вярата си и вървете напред. Изкарвайте се насила от топлото легло. Извеждайте се навън на срещи – където и да е, стига да продължавате да се движите. Точно за този етап казват така: „Ако не можеш дори да пълзиш към целта, легни и лежи по посока на целта“. Ако успеете да преодолеете този етап, ще получите много голям прилив на енергия, който се нарича:

4.Информиран оптимизъм. Ура! Преживели сме момента на отчаянието. Към настоящия момент вече се появяват първите ни успехи, а цената, която плащаме за промените, започва да намалява. Нашите мисли и действия стават по-систематизирани и привични. Вече не е необходимо да ни карат насила към залата. Ние си ходим там сами, спокойно и смирено. Започваме да се чувстваме комфортно и нямаме намерение да спираме.

5.Успех и самореализация. Финален етап. Положителните страни се усилват: вече сме отслабнали доста, а „цената“ става все по-незначителна. Вече сме свикнали с натоварванията, създали сме си навика да ходим в залата. Действията, които преди това са ни били трудни и неособено приятни, сега са обичайни. Още съвсем мъничко и целта ще бъде постигната! Всеки път, когато завършваме изцяло цикъла, ние не само радваме себе си, но и повишаваме своята самооценка. Разбира се, този цикъл може да се повтаря неограничен брой пъти, все пак всеки път излизаме на ново ниво на развитие. Но точно способността да не се предаваш в момент на отчаяние е това, което отличава лидерите.

Много от хората се стремят към своята цел само докато им се получава. Щом спре да им се получава или дълго време няма никакви резултати, те се предават. Какво става с тях? 90% от хората, които се опитват да натрупат майсторство в определена сфера, се сблъскват с етапа, който се нарича Яма. Той изглежда така. Да речем, че сте решили да се научите да танцувате и сте отишли в училище за танци. Първите няколко посещения са били сковани. Минали са още няколко занятия. Започнали сте бързо да влизате във форма, хората ви хвалят и ви казват: „Браво на теб! Толкова бързо се нагаждаш и научаваш движенията“.

След известно време вече танцувате прекрасно като за новак и ви хвалят още повече. Минава време… Вече са престанали да ви възприемат като новак. И вие постепенно започвате да „пропадате в Ямата“: като за новак танцувате много добре, но вие вече не сте новак. А като за професионалист танцувате прекалено лошо. Тоест вие сте някъде по средата. Вече се асоциирате с професионалист, но сред професионалистите засега сте най-слабият. Ако дълго време не постигате резултати, то първото желание е да зарежете всичко.

Яма съществува и при отношенията с двойките (когато първото влюбване вече е отминало, а влюбените не са били готови за сериозна работа над отношенията), и в бизнеса, и при изучаването на което и да е ново нещо. Доста често се оказваме в ями. Повечето хора, които попадат в нея, зарязват започнатото и преминават към нещо или някого другиго. Ако те не виждат резултат, започват да си търсят ново привлекателно занимание. А да продължат да работят дори тогава, когато няма видим резултат, на това са способни много малко хора. Обикновено точно такива хора наричат лидери. Само способността да се измъкваш от Ямата може да ти осигури преход на ново качествено равнище в областта на любимото ти занимание или на отношенията, или на знанията. И най-важното, за да се измъкнеш от Ямата, трябва да разбираш, че си вътре в нея и без вълнения и емоции да продължаваш да вървиш напред. И да помниш винаги: „Най-тъмно е точно преди зазоряване“.